Глава 1

  От Презвитера до любезния Гай, когото любя:  

  Възлюбений, молитствувам да благоуспееш и да си здрав във всичко, както благоуспява душата ти.  

  Защото много се зарадвах, когато дойдоха някои братя и засвидетелствуваха за твоята вярност, според както ти ходиш в истината.  

  По-голяма радост няма за мене от това, да слушам, че моите чада ходят в истината.  

  Възлюбений, ти вършиш вярна работа в каквото правиш за братята, и то за чужденци;  

  които свидетелствуваха пред църквата за твоята любов. Добре ще сториш да ги изпратиш както подобава пред Бога;  

  защото за Христовото име излязоха, без да вземат нищо от езичниците.  

  Ние, прочее, сме длъжни да посрещаме такива радостно, за да бъдем съработници с истината.  

  Писах няколко думи до църквата; но Диотреф, който обича да първенствува между тях, не ни приема.  

  Затова, ако дойда, ще му напомня за делата, които върши, като бръщолеви против нас лоши думи. И като не се задоволява с това, той не просто че сам не приема братята, но възпира и тия, които искат да ги приемат, и ги пъди от църквата.  

  Възлюбений, не подражавай злото, но доброто. Който върши добро, от Бога е; който върши зло, не е видял Бога.  

  За Димитрия се свидетелствува добро от всички, и от самата истина; а още и ние свидетелствуваме и ти знаеш, че нашето свидетелство е истинско.  

  Имах много да ти пиша, но не ми се ще да ти пиша с мастило и перо;  

  а надявам се скоро да те видя, и ще разговорим уста с уста. Мир на тебе. Поздравяват те приятелите. Поздрави приятелите по име.