| Глава 6 |
1 |
Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме изново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога,
|
2 |
учение за кръщения, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд.
|
3 |
И това ще строим, ако Бог позволи.
|
4 |
Защото за тия, които еднаж са били просветени, и са вкусили от небесния дар, и са станали причастници на Светия Дух
|
5 |
и са вкусили, колко е добро Божието слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век,
|
6 |
а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват.
|
7 |
Защото земята, която се е поила от дъжда, що пада често на нея, и която ражда трева полезна на тия, за които се и обработва, получава благословение от Бога;
|
8 |
но ако ражда тръни и репеи, отхвърля се; тя скоро ще се прокълне, и сетнината й е да се изгори.
|
9 |
Обаче, ако и да говорим така, надяваме се от вас, възлюбени, за нещо по-добро, нещо, което води към спасението.
|
10 |
Защото Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите.
|
11 |
И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата до край;
|
12 |
да не бъдете лениви, но да подражавате ония, които чрез вяра и устояване наследяват обещаните благословения.
|
13 |
Защото, когато Бог даваше обещание на Авраама, понеже нямаше никого по-голям, в когото да се закълне, закле се в Себе Си, казвайки:
|
14 |
"Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа".
|
15 |
И така, Авраам, като устоя, получи обещаното.
|
16 |
Защото както, човеците се кълнат в някого по-голям от тях, и клетвата, дадена в потвърждение на думата, туря край на всеки спор между тях,
|
17 |
така и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва,
|
18 |
така щото чрез две неизменими неща, в които не е възможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърдчение ние, които сме прибягнали да се държим за поставената пред нас надежда;
|
19 |
която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е отвътре завесата;
|
20 |
гдето Исус като предтеча влезе за нас, и стана първосвещеник до века според Мелхиседековия чин.
|