| Глава 8 |
1 |
А Савел одобряваше убиването му. И на същия ден се подигна голямо гонение против църквата в Ерусалим; и те всички с изключение на апостолите, се разпръснаха по Юдейските и Самарийските окръзи.
|
2 |
И някои благочестиви човеци погребаха Стефана и ридаха за него твърде много.
|
3 |
А Савел опустошаваше църквата, като влизаше във всяка къща и завличаше мъже и жени та ги предаваше в тъмница.
|
4 |
А тия, които бяха се разпръснали, обикаляха и разгласяваха благовестието.
|
5 |
Така Филип слезе в град Самария и им проповядваше Христа.
|
6 |
И народът единодушно внимаваше на това, което Филип им говореше, като слушаха всичко, И виждаха знаменията, които вършеше.
|
7 |
Защото нечистите духове, като викаха със силен глас, излизаха от мнозина, които ги имаха; и мнозина парализирани и куци бидоха изцелени;
|
8 |
тъй щото настана голяма радост в оня град.
|
9 |
А имаше от по-напред в града един човек на име Симон, който, като представяше себе си за някаква велика личност, правеше магии и очудваше населението на Самария.
|
10 |
На него внимаваха всички, от малък до голям, казвайки: Тоя е така наречената Велика Божия Сила.
|
11 |
И внимаваха на него, понеже за доста време ги беше учудвал с магиите си.
|
12 |
Но когато повярваха на Филипа, който благовестяваше за Божието царство и за Исус Христовото име, кръщаваха се мъже и жени.
|
13 |
И самият Симон повярва и, като се кръсти, постоянно придружаваше Филипа, та, като гледаше, че стават знамения и велики дела, удивяваше се.
|
14 |
А апостолите, които бяха в Ерусалим, като чуха, че Самария приела Божието учение, пратиха им Петра и Йоана,
|
15 |
които, като слязоха, помолиха се за тях за да приемат Светия Дух;
|
16 |
Защото той не беше слязъл още ни на един от тях; а само бяха кръстени в Исус Христовото име.
|
17 |
Тогава апостолите полагаха ръце на тях, и те приемаха Светия Дух.
|
18 |
А Симон, като видя, че с полагането на апостолските ръце, се даваше Светия Дух, предложи им пари, казвайки:
|
19 |
Дайте и на мене тая сила щото на когото положа ръце, да приема Светия Дух.
|
20 |
А Петър му рече: Парите ти с тебе заедно де погинат, защото си помислил да придобиеш Божий дар с пари.
|
21 |
Ти нямаш нито участие, нито дял в тая работа, защото сърцето ти не е право пред Бога.
|
22 |
Затуй, покай се от това твое нечестие, и моли се Господу дано ти се прости тая помисъл на сърцето ти;
|
23 |
понеже гледам, че си в горчива жлъчка и си вързан в неправда.
|
24 |
А Симон в отговор рече: молете се вие на Господа за мене, да ме не постигне нищо от онова що рекохте.
|
25 |
Те прочее, след като засвидетелствуваха и разгласяваха Господнето учение, върнаха се в Ерусалим, като по пътя проповядваха благовестието на много Самарийски села.
|
26 |
А ангел от Господа говори на Филипа, казвайки: Стани, иди към юг, по пътя, който слиза от Ерусалим през пустинята за Газа.
|
27 |
И той стана та отиде. И, ето, човек от Етиопия, скопец, велможа на Етиопската царица Кандакия, който беше поставен над всичкото и съкровище, и беше дошъл в Ерусалим да се поклони,
|
28 |
на връщане седеше в колесницата си и четеше пророка Исаия.
|
29 |
А Духът рече на Филипа: приближи се и придружи тая колесница.
|
30 |
И Филип се завтече та го чу като прочиташе пророка Исаия, и каза: Ами разбираш ли какво четеш?
|
31 |
А той рече: Как да разбера, ако ме не опъти някой? И помоли Филипа да се качи и да седне с него.
|
32 |
А мястото от писанието, което четеше, беше това: "Като овца биде заведен на клане: И както агне пред стригача си не издава глас, Така не отваря устата си;
|
33 |
В унижение отмени се съдбата му, А поколението му,_— Кой ще го изкаже? Защото се взе живота му от земята."
|
34 |
И скопецът продума та рече на Филипа: Кажи ми, моля ти се, за кого казва това пророкът,_— за себе си ли, или за някой друг?
|
35 |
А Филип отвори уста, и като почна от това писание, благовести му Исуса.
|
36 |
И като вървяха по пътя, дойдоха до една вода; и скопецът каза: Ето вода; какво ми пречи да се кръстя? (37 и Филип рече: Ако вярваш от все сърце можеш. А той в отговор каза: Вярвам, че Исус Христос е Син Божий).
|
38 |
Тогава заповяда да се спре колесницата; и двамата слязоха във водата, и Филип и скопецът; и кръсти го.
|
39 |
А когато излязоха из водата, Господния Дух грабна Филипа; и скопецът вече го не видя, защото възрадван продължи пътя си.
|
40 |
А Филип се намери в Азот; и, като преминаваше, проповядваше благовестието по всичките градове докле стигна в Кесария.
|