| Глава 19 |
1 |
След това Исус влезе в Ерихон и минаваше през града.
|
2 |
И, ето, един човек, на име Закхей, който беше началник на бирниците, и богат,
|
3 |
искаше да види Исуса Кой е, но не можеше поради народа, защото беше малък на ръст.
|
4 |
И завтече се напред и се покачи на една черница за да Го види; понеже през оня път щеше да мине.
|
5 |
Исус, като дойде на това място, погледна нагоре и му рече: Закхее, слез скоро, защото днес трябва да престоя у дома ти.
|
6 |
И той побърза да слезе, и прие Го с радост.
|
7 |
И като видяха това, всички роптаеха, казвайки: При грешен човек влезе да преседи.
|
8 |
А Закхей стана и рече на Господа: Господи, ето отсега давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам му четверократно.
|
9 |
И Исус му рече: Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син.
|
10 |
Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото.
|
11 |
И като слушаха това, Той прибави и каза една притча, защото беше близо до Ерусалим, и те си мислеха, че Божието царство щеше веднага да се яви.
|
12 |
Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царска власт, и да се върне.
|
13 |
И повика десетима от слугите си и даде им десет мнаси; и рече им: Търгувайте с това, докле дойда.
|
14 |
Но неговите граждани го мразеха, и изпратиха след него посланници да кажат: Не щем този да царува над нас.
|
15 |
А като получи царската власт и се върна, заповяда да му покажат ония слуги, на който бе дал парите, за да знае какво са припечелили чрез търгуване.
|
16 |
Дойде, прочее, първият и рече: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси.
|
17 |
И рече му: Хубаво, добри слуго! Понеже на твърде малкото се показа верен, имай власт над десет града.
|
18 |
Дойде и вторият, и рече: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси.
|
19 |
А рече и на него: Бъди и ти над пет града.
|
20 |
Дойде и друг и рече: Господарю, ето твоята мнаса, която пазех скътана в кърпа;
|
21 |
защото се боях от тебе, понеже си строг човек; задигаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял.
|
22 |
Господарят му казва: От устата ти ще съдя, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, който задигам това, което не съм положил, и жъна което не съм сял;
|
23 |
тогава защо не вложи парите ми в банката, и аз като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата?
|
24 |
И рече на предстоящите: Вземете от него мнасата и дайте я на този, който има десетте мнаси,
|
25 |
(Рекоха му: Господарю, той има вече десет мнаси!)
|
26 |
Казвам ви, че на всеки който има, ще се даде; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има.
|
27 |
А ония мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тука и посечете ги пред мене.
|
28 |
И като изрече това, Исус вървеше напред, възлизайки за Ерусалим.
|
29 |
И когато се приближи до Витфагия н Витания, до хълма, наречен Елеонски, прати двама от учениците и рече им:
|
30 |
Идете в селото, което е насреща ви, в което като влизате ще намерите едно осле, вързано, което никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте.
|
31 |
И ако някой ви попита: Защо го отвързвате? Кажете така: На Господа трябва.
|
32 |
И изпратените отидоха и намериха както им беше казал.
|
33 |
И като отвързаха ослето, рекоха стопаните му: Защо отвързвате ослето?
|
34 |
А те казаха: На Господа трябва.
|
35 |
И докараха го при Исуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Исуса.
|
36 |
И като вървеше Той, людете постилаха дрехите си по пътя.
|
37 |
И когато вече се приближаваше до превалата на Елеонския хълм, цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всичките велики дела, които бяха видели, казвайки:
|
38 |
Благословен Царят, Който иде в Господното име; мир на небето, и слава във висините!
|
39 |
А някои от фарисеите между народа Му рекоха: Учителю, смъмри учениците Си.
|
40 |
И Той в отговор рече: Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат.
|
41 |
И като се приближи и видя града, плака за него и каза:
|
42 |
Да беше знаел ти, да! Ти, поне в този [твой] ден, това което служи за мира ти; но сега е скрито от очите ти.
|
43 |
Защото ще дойдат върху тебе дни, когато твоите неприятели, ще издигнат окопи около тебе, ще те обсадят, ще те стеснят отвред,
|
44 |
и ще те разорят и ще избият жителите ти в тебе и няма да оставят в тебе камък на камък; защото ти не позна времето, когато беше посетен.
|
45 |
И като влезе в храма, почна да изпъжда ония, които продаваха; и казваше им:
|
46 |
Писано е: "И домът ми ще бъде молитвен дом", а вие го направихте "разбойнически вертеп".
|
47 |
И поучаваше всеки ден в храма. А главните свещеници, книжниците и народните първенци се стараеха да Го погубят;
|
48 |
но не намериха какво да сторят, понеже всичките люде бяха прилепнали при Него да Го слушат.
|