Глава 21

  И като се приближиха до Ерусалим и дойдоха във Витфагия при Елеонския хълм, Исус изпрати двама ученици и рече им:  

  Идете в селото, което е насреща ви; и веднага ще намерите вързана ослица и осле с нея; отвържете ги и докарайте Ми ги.  

  И ако някой ви рече нещо, кажете: на Господа трябват; и веднага ще ги изпрати.  

  А това стана за да се сбъдне реченото от пророка, който казва:  

  “Речете на Сионовата дъщеря: Ето, твоят Цар иде при тебе, кротък и възседнал на осел и на осле, рожба на ослица”.  

  И тъй учениците отидоха и сториха както им заръча Исус;  

  докараха ослицата и ослето, и намятаха на тях дрехите си; и Той възседна върху тях.  

  А по-голямата част от множеството напостлаха дрехите си по пътя; други пък сечеха клони от дърветата и постилаха ги по пътя.  

  А множествата, които вървяха пред Него, и които идеха изподире, викаха казвайки: Осана на Давидовия Син! Благословен, който иде в Господното име! Осана във висините!  

  И когато влезе в Ерусалим целият град се раздвижи; и казваха: Кой е тоя?  

  А народът казваше: Той е пророкът Исус, Който е от Назарет Галилейски.  

  А Исус влезе в Божия храм, и изпъди всички, които продаваха и купуваха в храма, и прекатури масите на среброменителите, и столовете на ония, които продаваха гълъбите, и каза им:  

  Писано е: “Домът ми ще се нарече молитвен дом” а вие го правите разбойнически вертеп.  

  И някои слепи и куци дойдоха при Него в храма; и Той ги изцели.  

  А главните свещеници и книжници, като видяха чудесните дела, които стори и децата, които викаха в храма, казвайки: Осана на Давидовия Син! възнегодуваха и рекоха Му:  

  Чуваш ли какво казват тия? А Исус им каза: Чувам. Не сте ли никога чели тая дума: — “Из устата на младенците и сучещите Приготвил си хвала?”  

  И когато ги остави, излезе вън от града до Витания, гдето и пренощува.  

  А на сутринта, когато се връщаше в града, огладня.  

  И като видя една смоковница край пътя, дойде при нея, но не намери нищо на нея, само едни листа; и рече й: Отсега нататък да няма плод от тебе до века. И смоковницата изсъхна на часа.  

  И учениците, които видяха това, почудиха се и рекоха: Как на часа изсъхна смоковницата?  

  А Исус в отговор им рече: Истина ви казвам: Ако имате вяра, и не се усъмните, не само ще извършите стореното на смоковницата, но даже, ако речете на тоя хълм: Дигни се и хвърли се в морето, ще стане.  

  И всичко, каквото и да поискате в молитва, като вярвате, ще получите.  

  И когато дойде в храма, главните свещеници и народните старейшини дойдоха при Него, като поучаваше, и казаха: С каква власт правиш тия неща? И кой Ти е дал тая власт?  

  А Исус в отговор им каза: Ще ви задам и Аз един въпрос, на който, ако ми отговорите, то и Аз ще ви кажа с каква власт правя тия неща.  

  Йоановото кръщение от къде беше? От небето или от човеците? И те разискваха помежду си, думайки: Ако речем: От небето, Той ще ни каже: Тогава защо не го повярвахте:  

  Но ако речем: От човеците, боим се от народа; защото всички имат Йоана за пророк.  

  И тъй, в отговор на Исуса, казаха: Не знаем. Рече им и Той: Нито Аз ви казвам с каква власт правя тия неща.  

  Но как ви се вижда? Един човек имаше два сина; дойде при първия и му рече: Синко, иди работи днес на лозето.  

  А той в отговор каза: Не искам; но после се разкая и отиде.  

  Дойде и при втория, комуто каза същото. И той в отговор каза: Аз ще ида, господине! Но не отиде.  

  Кой от двамата изпълни бащината си воля? Казват: Първият. Исус им рече: Истина ви казвам, че бирниците и блудниците ви изпреварват в Божието царство.  

  Защото Йоан дойде при вас в пътя на правдата, и не го повярвахте; бирниците обаче и блудниците го повярваха; а вие, като видяхте това, даже не се разкаяхте отпосле да го вярвате.  

  Чуйте друга притча. Имаше един стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, и съгради кула; и като го даде под наем на земеделци, отиде в чужбина.  

  И когато наближи времето на плодовете изпрати слугите си до земеделците да приберат плодовете му.  

  А земеделците хванаха слугите му, един биха, друг убиха, а трети с камъни замериха.  

  Пак изпрати други слуги, повече на брой от първите; и на тях сториха същото.  

  Най-после изпрати при тях сина си, като думаше: Ще почетат сина ми.  

  Но земеделците, като видяха сина, рекоха помежду си: Той е наследникът; елате да го убием и да присвоим наследството му.  

  И като го хванаха, изхвърлиха го вън от лозето и го убиха.  

  И тъй, когато си дойде стопанинът на лозето, какво ще стори на тия земеделци?  

  Казват Му: Злосторниците люто ще погуби, а лозето ще даде под наем на други земеделци, които ще му дават плодовете на времето им.  

  Исус им каза: Не сте ли никога прочели в писанията тая дума: “Камъкът, който отхвърлиха зидарите Той стана глава на ъгъла; От Господа е това. И чудно е в нашите очи”?  

  Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас, и ще се даде на народ, който принася плодовете му.  

  И който падне върху тоя камък ще се смаже; а върху когото падне, ще се пръсне.  

  И главните свещеници и фарисеите, като чуха притчите Му, разбраха, че за тях говори;  

  но, когато поискаха да Го хванат, побояха се от народа понеже Го считаше за пророк.