Глава 17

  По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.  

  Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследствотото между братята.  

  Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.  

  Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.  

  Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.  

  Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.  

  Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.  

  Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; дето и да бъде обърнат той се показва изящен*.  

  Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.  

  Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.  

  Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.  

  По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.  

  Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.  

  Започването на разпрата е като , кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.  

  Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.  

  Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?  

  Приятел обича всякога И е роден, като брат за във време на нужда.  

  Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.  

  Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.  

  Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нечестие.  

  Който ражда безумно чадо ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.  

  Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.  

  Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.  

  Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.  

  Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.  

  Не е добре да се глобява праведния, Нито да се бие благородния, за справедливостта им .  

  Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.  

  Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си се счита за разумен.