Глава 2

  Сине мой, ако приемеш думите ми, И запазиш заповедите ми при себе си,  

  Така щото да приклониш ухото си към мъдростта. И да предадеш сърцето си към разума,  

  Ако призовеш благоразумието, И издигнеш гласа си към разума,  

  Ако го потърсиш като сребро, И го подириш като скрити съкровища,  

  Тогава ще разбереш страха от Господа, И ще намериш познанието за Бога.  

  Защото Господ дава мъдрост, из устата Му излизат знание и разум.  

  Той запазва истинска мъдрост за праведните, Щит е за ходещите в незлобие,  

  За да защитава пътищата на правосъдието, И да пази пътя на светиите Си.  

  Тогава ще разбереш правда, правосъдие, Правдивост, да! и всеки добър път.  

  Защото мъдрост ще влезе в сърцето ти, Знание ще услажда душата ти,  

  Разсъждение ще те пази, Благоразумие ще те закриля,  

  За да те избави от пътя на злото. От човека, който говори опако, -  

  От ония, които оставят пътищата на правотата, За да ходят по пътищата на тъмнината, -  

  На които прави удоволствие да вършат зло, И се радват на извратеността на злите, -  

  Чиито пътища са криви И пътеките им опаки, -  

  за да те избави от чужда жена, От чужда, която ласкае с думите си,  

  (Която е оставила другаря на младостта си, И е забравила завета на своя Бог,  

  Защото домът й води надолу към смъртта, И пътеките й към мъртвите*;  

  Никой от ония, които влизат при нея, не се връща, Нито стига пътищата на живота,) -  

  За да ходиш ти в пътя на добрите, И да пазиш пътеките на праведните.  

  Защото правдивите ще населят земята, И непорочните ще останат в нея,  

  А нечестивите ще се отсекат от земята, И коварните ще се изкоренят от нея.