Глава 88

  (По слав. 87). Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Емана Езраева*. Господи Боже Спасителю мой, И денем и нощем съм викал пред Тебе  

  Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; Приклони ухото Си към вика ми.  

  Защото се насити душата ми на бедствия, И животът ми се приближи до преизподнята.  

  Считан съм с ония, които слизат в рова; Станах като човек, който няма помощ,  

  Изхвърлен между мъртвите, Като убитите, които лежат в гроба, За които Ти не се сещаш вече, И които са отсечени от ръката Ти.  

  Положил си ме в най-дълбокия ров, В тъмни места, в бездните.  

  Натегна на мене Твоят гняв, И с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села).  

  Отдалечил си от мене познатите ми; Направил си ме гнусен на тях; Затворен съм, и не мога да изляза.  

  Окото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, Простирал съм към Тебе ръцете си.  

  На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите+ ще станат и ще Те хвалят? (Села).  

  В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие, Или в мястото на погибелта§ верността Ти?  

  Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела, И правдата Ти в земята на забравените?  

  Но аз към Тебе, Господи, извиках; И на ранина молитвата ми ще Те предвари.  

  Господи, защо отхвърли душата ми? Защо криеш лицето Си от мене?  

  От младини съм угнетен и бера душа; Търпя твоите ужаси, и в изумление съм.  

  Гневът Ти мина върху мене; Страхотиите Ти ме отсякоха.  

  Като води ме обикалят цял ден, Купно ме окръжават.  

  Отдалечил си от мене любим и приятел; Познатите ми са мрак.