| Глава 39 |
1 |
(По слав. 38). За първия певец Едутун*. Давидов псалом. Рекох: Ще внимавам в пътищата си За да не съгреша с езика си. Ще имам юзда за устата си. Докато е пред мене нечестивият.
|
2 |
Станах ням и мълчалив, Въздържах се от да говоря, и нямах спокойствие; И скръбта ми се раздвижваше.
|
3 |
Сгорещи се сърцето ми дълбоко в мене; Докато размишлявах пламна огън. Тогава проговорих с езика си, казвайки:
|
4 |
Научи ме, Господи, за кончината ми, И за числото на дните ми, какво е; Дай ми да зная колко съм кратковременен.
|
5 |
Ето направили си дните като педя. И възрастта ми е като нищо пред Тебе;
|
6 |
Наистина всеки човек, колкото и яко да стои е само лъх, (Села). Наистина всеки човек ходи като сянка; Наистина всяка нищожност го смущава; Трупа съкровища, но не знае кой ще ги придобие.
|
7 |
И сега, Господи, що чакам? Надеждата ми е на Тебе.
|
8 |
Избави ме от всичките ми беззакония.
|
9 |
Онемях, не си отворих устата; Понеже Ти стори това.
|
10 |
Отдалечи от мене удара Си; От поражението на ръката Ти изчезвам.
|
11 |
Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието му, Ти разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е само лъх; (Села).
|
12 |
Послушай, Господи, молитвата ми, и дай ухо на вика ми; Не премълчавай при сълзите ми, Защото съм странен при Тебе И пришълец, както всичките мои бащи.
|
13 |
Остави ме да отдъхна, за да се съвзема Преди да си отида и да ме няма вече.
|