Глава 19

  (По слав. 18). За първия певец. Давидов псалом. Небесата разказват славата Божия, И просторът известява делото на ръцете Му.  

  Ден на ден казва слово; И нощ на нощ изявява знание.  

  Без говорене, без думи, Без да чуе гласът им,  

  Тяхната вест е излязла по цялата земя, И думите им до краищата на вселената. В тях Той постави шатъра за слънцето,  

  Което, излизащо като младоженец из стаята си, Се радва като юнак да тича в попрището.  

  То излиза от единия край на небето, И обикаля до другия ме край; От топлината му нищо не се укрива.  

  Законът Господен е съвършен, възвръща душата; Изявлението Господно е вярно, дава мъдрост на простия;  

  Повеленията Господни са прави, веселят сърцето; Заповедта Господна е светла, просвещава очите;  

  Страхът от Господа е чист, пребъдва до века; Съдбите Господни са истинни и, без изключение, справедливи.  

  Желателни са повече от злато, Повече от изобилие чисто злато, И по-сладки от мед и от капките на медена пита.  

  Слугата Ти още се и предупреждава чрез тях; В опазването им има голяма награда.  

  Кой съзнава своите прегрешения? Очисти ме от тайните прегрешения.  

  Още и от гордост предпази слугата Си: Да ме не завладее; тогава ще бъда непорочен, И ще бъда чист от много престъпления.  

  Думите на устата ми и размишленията на сърцето ми Нека бъдат угодни пред Тебе, Господи канаро моя и избавителю мой.