Глава 7

  Оплакване на Давида, което той пя Господу поради думите на вениаминеца Хус. Господи Боже мой, на Тебе уповавам; Спаси ме от всичките ми гонители, и избави ме;  

  Да не би да скъса като лъв душата ми И я раздере без да се намери избавител.  

  Господи Боже мой, ако съм сторил аз това,- Ако има в ръцете ми беззаконие,  

  Ако съм въздал зло на онзи, който бе в мир с мене, Или съм обрал онзи, който ми е без причина гонител,  

  То нека подгони неприятелят душата ми и я стигне, Нека стъпче в земята живота ми. И нека повали в пръстта славата ми. (Села).  

  Стани, Господи, в гнева Си; Подигни се срещу яростта на противниците ми, И събуди се заради мене, Ти, Който се отредил съда.  

  И нека събраните племена те обикалят; И Ти се върни да седнеш на високо над тях.  

  Господ съди племената; Съди и мене, Господи, според правдата ми; И според моето незлобие нека ми бъде.  

  Нека се спре вече беззаконието на нечестивите; А праведният утвърди Ти, Боже праведни, Който изпитваш сърцата и вътрешностите.  

  Моята защита е в Бога, Който избавя ония, които са с право сърце.  

  Бог е праведен съдия, Да! Бог Който се гневи всеки ден на нечестивия.  

  Ако се не обърне нечестивия, Той ще изостри меча Си; Запънал и приготвил е лъка Си.  

  Приготвил е против него и смъртоносни оръжия; Прави стрелите си огнени стрели.  

  Ето, нечестивият е в мъки да роди беззаконие, Зачена нечестие и роди лъжа.  

  Изкопал е ров и направил го дълбок; Но той сам ще падне в ямата, която направи.  

  Нечестието му ще се върна на самата негова глава, И насилието му ще слезе на самото негово теме.  

  Аз ще хваля Господа за Неговата правда, И ще възпявам името на Всевишния Господ.