Глава 31

  Направих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?  

  Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?  

  Не е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?  

  Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?  

  Ако съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама, -  

  (Но нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)  

  Ако се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако е залепило петно на ръцете ми,  

  То нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми  

  Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,  

  То нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;  

  Защото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;  

  Понеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.  

  Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,  

  То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?  

  Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същия ли ни образува в утробата?  

  Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,  

  Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него, -  

  (Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата;)  

  Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,  

  И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;  

  Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;  

  То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;  

  Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.  

  Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;  

  Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;  

  Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,  

  Се е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;  

  И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от Всевишния Бог.  

  Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло, -  

  (Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да иксам живота му с проклетия); -  

  Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?  

  (Чужденец не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);  

  Ако съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,  

  Понеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата; -  

  (О, да имаше някой да ме слуша! - Ето виж тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори!- И да имах акта* който противникът ми е написал!  

  Ето, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!  

  Щях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да се приближа при него-)  

  Ако нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;  

  Ако съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;  

  Тогава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.