| Глава 20 |
1 |
Тогава нааматецът Софар в отговор рече:
|
2 |
Понеже ме карат мислите ми да отговоря, Затова бързам.
|
3 |
Чух укорително изобличение против мене; И духът на разума ме кара да отговоря.
|
4 |
Не знаеш ли това от старо време, От когато е поставен човек на земята,
|
5 |
Че тържеството на нечестивите е кратковременно, И радостта на безбожния е минутна?
|
6 |
Макар величието му да се издигне до небето, И главата му да стигне до облаците.
|
7 |
Пак той ще се изрине за винаги, както нечистотиите му; Ония, които са го гледали, ще кажат, Где е той?
|
8 |
Като сън ще отлети и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне.
|
9 |
Окото, което го е гледало, не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече.
|
10 |
Чадата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.
|
11 |
Костите му са пълни със съгрешенията на младостта му; И те ще лежат с него в пръстта.
|
12 |
Ако и да е сладко злото в устата му, Та го крие под езика си.
|
13 |
Ако и да го жали и не го оставя, Но все още го държи вътре в устата си,
|
14 |
Пак храната му ще се измени в червата му, На жлъчка аспидна ще се обърне във вътрешностите му.
|
15 |
Погълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне из корема му.
|
16 |
Отрова аспидна ще суче; Език ехиднин ще го умъртви.
|
17 |
Няма вече да гледа потоците, Реките, които текат с мед и масло.
|
18 |
Това, за което се трудим, ще го възвърне, И няма да се наслаждава на него*; Съразмерно с имота, който е придобил, Той няма да се радва,
|
19 |
Защото е угнетил сиромасите и ги е оставил; Заграбил е къща, която не бе построил.
|
20 |
Понеже не е знаел насита на лакомството си, Няма да запази нищо от това, което му е най-мило;
|
21 |
Понеже не остана нищо, което не изпояде, Затова благоденствието му няма да трае.
|
22 |
Когато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; Ръката на всеки окаяник ще го нападне.
|
23 |
Когато се кани да напълни корема си, Бог ще хвърли върху него яростния Си гняв, И ще го навали върху него, когато още яде.
|
24 |
Когато бяга от желязното оръжие, Стрелата на медния лък ще го прониже.
|
25 |
Той я изтръгва, и тя излиза из тялото му, Да! лъскавият й връх излиза из жлъчката му; Ужаси го обземат.
|
26 |
Всякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; Огън нераздухван от човек ще го пояде; На тия, които останат в шатъра му, зле ще им бъде.
|
27 |
Небето ще открие беззаконието му, И земята ще се повдигне против него.
|
28 |
Богатството на дома му ще изчезне, В деня на Божия гняв ще се разпилее.
|
29 |
Това е от Бога делът на нечестивия, И определеното му от Бога наследство.
|