| Глава 4 |
1 |
Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече: -
|
2 |
Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?
|
3 |
Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.
|
4 |
Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.
|
5 |
А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.
|
6 |
В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?
|
7 |
Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.
|
8 |
До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.
|
9 |
Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.
|
10 |
Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.
|
11 |
Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.
|
12 |
Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:
|
13 |
Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,
|
14 |
Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;
|
15 |
Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;
|
16 |
Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:
|
17 |
Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?
|
18 |
Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък, -
|
19 |
Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!
|
20 |
Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.
|
21 |
Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.
|