Bulgarian Bible

3 Царе 2

3 Царе

Index

Глава 3

1


 

  А Соломон се сроди с египетския цар Фараона, като взе Фараоновата дъщеря; и доведе я да живее в Давидовия град догде да свърши съграждането на своя дом, и на Господния дом и не стената около Ерусалим.  

 

 


2


 

  Но людете жертвуваха по високите места, понеже до онова време нямаше дом съграден за Господното име.  

 

 


3


 

  И Соломон възлюби Господа, и ходеше в повеленията на баща си Давида; само че жертвуваше и кадеше по високите места.  

 

 


4


 

  И царят отиде в Гаваон, за да принесе там жертва, защото това бе главното високо място; хиляда всеизгаряния принесе Соломон на оня олтар.  

 

 


5


 

  А в Гаваон Господ се яви на Соломона на сън през нощта; и рече Бог: Искай какво да ти дам.  

 

 


6


 

  А Соломон каза: Ти показа голяма милост към слугата Си баща ми Давида, понеже той ходи пред Тебе във вярност, в правда и в сърдечна правота с Тебе; и Ти си запазил за него тая голяма милост, че си му дал син да седи на престола му, както е днес.  

 

 


7


 

  И сега, Господи Боже мой, Ти си направил слугата Си цар вместо баща ми Давида; а аз съм малко момче; на зная как да се обхождам*.  

 

 


8


 

  И слугата Ти е всред Твоите люде които Ти си избрал, люде много, които поради множеството си не могат да се изброят, нито да се пресметнат.  

 

 


9


 

  Дай, прочее, на слугата Си разумно сърце, за да съди людете Ти, за да различава между добро и зло; защото кой може да съди тоя Твой голям народ;  

 

 


10


 

  И тия думи бяха угодни Господу, понеже Соломон поиска това нещо.  

 

 


11


 

  И Бог му каза: Понеже ти поиска това нещо, и не поиска за себе си дълъг живот, нито поиска за себе си богатство, нито поиска смъртта на неприятелите си, но поиска за себе си разум за да разбираш правосъдие,  

 

 


12


 

  ето, сторих според както си казал; ето, дадох ти мъдро и разумно сърце, така щото преди тебе не е имало подобен на тебе, нито подир тебе ще се издигне подобен на тебе.  

 

 


13


 

  А при това ти дадох каквото не си поискал - и богатство и слава, така щото между царете не ще има подобен на тебе през всичките ти дни.  

 

 


14


 

  И ако ходиш в Моите пътища, и пазиш повеленията Ми и заповедите Ми, както ходи баща ти Давид, тогава ще продължа дните ти.  

 

 


15


 

  И събуди се Соломон; и, ето, бе сън. След това, дойде в Ерусалим и като застана пред ковчега на Господния завет, пожертвува всеизгаряния и принесе примирителни приноси; направи и угощение на всичките си слуги.  

 

 


16


 

  Тогава дойдоха при царя две блудници та застанаха пред него.  

 

 


17


 

  И едната жена рече: О, господарю мой! аз и тая жена живеем в една къща; и аз родих като живеех с нея в къщата.  

 

 


18


 

  И на третия ден, откак родих аз, роди и тая жена; и ние бяхме сами заедно, нямаше външен човек с нас в къщата, само ние двете бяхме в къщата.  

 

 


19


 

  И през нощта умря синът на тая жена, понеже го налегнала.  

 

 


20


 

  А тя, като станала посред нощ, взела сина ми от при мене, когато слугинята ти спеше, та го турила на своята пазуха, а своя мъртъв син турила на моята пазуха.  

 

 


21


 

  И в зори, като станах, за да накърмя сина си, ето, той бе мъртъв; но на утринта, като го разгледах, ето, не бе моят син, когото бях родила.  

 

 


22


 

  А другата жена рече: Не, но живият е моят син, и мъртвият е твоят син. А тая рече: Не, но мъртвият е твоят син, а живият е моят син. Така говориха пред царя.  

 

 


23


 

  Тогава царят рече: Едната казва: Тоя живият е моят син, а мъртвият е твоят син; а другата казва: Не, но мъртвият е твоят син, а живият е моят син.  

 

 


24


 

  И царят рече: Донесете ми нож. И донесоха нож пред царя.  

 

 


25


 

  И царят рече: Разделете на две живото дете, и дайте половината на едната и половината на другата.  

 

 


26


 

  Тогава оная жена, чието беше живото дете, говори на царя (защото сърцето й я заболя за сина й), казвайки: О господарю мой! дай й живото дете, и недей го убива. А другата рече: Нито мое да е, нито твое; разделете го.  

 

 


27


 

  Тогава царят в отговор рече: Дайте на тая живото дете, и недейте го убива; тая е майка му.  

 

 


28


 

  И целият Израил чу за съда който царят отсъди; и бояха се от царя, защото видяха, че Божия мъдрост имаше в него, за да раздава правосъдие.  

 

 


3 Царе 4

 

 

 

 

HTMLBible Software - Public Domain Software by johnhurt.com

 


Other Items are Available At These Sites: