| Глава 1 |
1 |
Имаше един човек от Раматаим-софим, от Ефремовата хълмиста земя, на име Елкана, син Ероамов, син Елиуев, син Тоуев, син на Суфа ефратец.
|
2 |
Той имаше две жени; името на едната бе Анна, а името на другата Фенина. И Фенина имаше деца, а Анна нямаше деца.
|
3 |
Тоя човек отиваше от града си всяка година, за да се поклони и да принесе жертва на Господа на Силите в Сило, гдето двамата Илиеви синове, Офний и Финеес бяха свещеници пред Господа.
|
4 |
И една година , когато настъпи денят, в който Елкана принесе жертва, той даде дялове на жена си Фенина; на всичките й синове, и на дъщерите й;
|
5 |
а на Анна даде двоен дял, защото обичаше Анна. Но Господ беше заключил утробата й.
|
6 |
А съперницата й я дразнеше много, за да я направи тъжи, загдето Господ беше затворил утробата й.
|
7 |
(Така ставаше всяка година; колкото пъти отиваше в Господния дом, така Фенина я дразнеше; а тя плачеше и не ядеше).
|
8 |
Но мъжът й Елкана й каза: Анно, защо плачеш? защо не ядеш? и защо е нажалено сърцето ти? Не съм ли ти аз по-желателен от десет сина?
|
9 |
А като ядоха в Сило и като пиха, Анна стана. (А свещеникът Илий седеше на стол близо при стълба на вратата при Господния храм).
|
10 |
Тя, прочее, преогорчена в духа си, се молеше Господу, и плачеше твърде много.
|
11 |
А направи обрек, казвайки: Господи на Силите, ако наистина погледнеш благосклонно към скръбта на слугинята Си, и ме спомниш, и не забравиш слугинята Си, но дадеш на слугинята Си мъжко дете, то ще го дам Господу за през всичките дни на живота му, и бръснач няма да мине през главата му.
|
12 |
А като продължаваше да се моли пред Господа, Илий забелязваше устата й.
|
13 |
Защото Анна говореше в сърцето си; само устните й мърдаха, а гласът и не се чуваше; затова, на Илия се стори, че беше пияна.
|
14 |
За туй Илий й рече: До кога ще си пияна? Остави се от това твое вино.
|
15 |
А Анна в отговор рече: Не, господарю мой, аз съм жена преоскърбена в духа си; нито вино, нито спиртно питие съм пила, но излях душата си пред Господа.
|
16 |
Не считай слугинята си за лоша жена; защото от голямото си оплакване от скръбта си съм говорила до сега.
|
17 |
Тогава Илий в отговор рече: Иди с мир; и Израилевият Бог нека изпълни прошението, което си отправила към Него.
|
18 |
И тя рече: Дано слугинята ти придобие благоволението ти. Тогава жената отиде по пътя си, и яде, и лицето й не беше скръбно .
|
19 |
И като станаха рано сутринта, та се поклониха пред Господа, върнаха се та отидоха в дома си в Рама. И Елкана позна жена си Анна, и Господ я спомни.
|
20 |
И когато се изпълни времето, откак Анна зачна, роди син; и нарече го Самуил*; защото, каза : От Господа го изпросих.
|
21 |
И Елкана с целия си дом отиде за да принесе Господу годишната жертва и обрека си.
|
22 |
Но Анна не отиде, защото рече на мъжа си: Не ще да отида докато не се отбие детето; тогава ще го занеса, за да се яви пред Господа и да живее там за винаги.
|
23 |
И мъжът й Елкана й рече: Стори каквото ти се вижда добро; седи докато го отбиеш; само Господ да утвърди словото Си! И тъй, жената седеше и доеше сина си докато го отби.
|
24 |
И когато го отби, заведе го със себе си, заедно с един тригодишен юнец, и с една ефа брашно, и с един мех вино, и донесе го в Господния дом в Сило. А детето беше малко.
|
25 |
И като заклаха юнеца, донесоха детето при Илия.
|
26 |
И Анна рече: О, господарю мой, заклевам се в живота на душата ти, господарю мой, аз съм жената, която бе застанала тук близо при тебе, та се молеше Господу.
|
27 |
За това дете се молех: и Господ ми изпълни прошението, което отправих към Него.
|
28 |
Затова и аз го доведох на Господа; през всичките дни на живота си ще бъде посветен на Господа. И той се поклони там на Господа.
|